Траслитерация от български на латиница

Закон за транслитерация

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда правилата за транслитерация.

(2) Транслитерацията е предаване на буквите от българската кирилска азбука чрез латински букви или съчетания от латински букви. Транслитерацията се извършва чрез система от правила.

(3) Правилата за транслитерация осигуряват еднозначно предаване на български географски имена, имена на исторически личности, културни реалии, както и термини с български произход в съответната научна област със средствата на специално конструирана версия на латинската азбука.

(4) Правилата за транслитерация са в съответствие с графичната система на съвременния български книжовен език и с българските традиции.

Глава втора
ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ

Чл. 4. Системата за транслитерацията на българските букви с латински букви е, както следва:

А, а
A, a
Б, б
B, b
В, в
V, v
Г, г
G, g
Д, д
D, d
Е, е
E, e
Ж, ж
Zh, zh
З, з
Z, z
И, и
I, i
Й, й
Y, y
К, к
K, k
Л, л
L, l
М, м
M, m
Н, н
N, n
О, о
O, o
П, п
P, p
Р, р
R, r
С, с
S, s
Т, т
T, t
У, у
U, u
Ф, ф
F, f
Х, х
H, h
Ц, ц
Ts, ts
Ч, ч
Ch, ch
Ш, ш
Sh, sh
Щ, щ
Sht, sht
Ъ, ъ
A, a
Ь, ь
Y, y
Ю, ю
Yu, yu
Я, я
Ya, ya

Чл. 5. (1) Транслитерацията на българските буквени съчетания с латински буквени съчетания е, както следва:

1. буквеното съчетание "дж" се изписва и предава на латиница като "dzh";

2. буквеното съчетание "дз" се изписва и предава на латиница като "dz";

3. буквеното съчетание "ьо" се изписва и предава на латиница като "yo";

4. буквеното съчетание "йо" се изписва и предава на латиница като "yo".

(2) Буквеното съчетание "ия", когато е в края на думата, се изписва и предава чрез "ia".

Чл. 6. Името на българската държава се изписва и предава на латиница в съответствие с установената традиция:

България - Bulgaria

Чл. 7. (1) Географските термини: планина, равнина, низина, плато, град, село, река, езеро, залив и други, които са част от географско име, се транслитерират по следния начин:

Стара планина - Stara planina

Атанасовско езеро - Atanasovsko ezero

(2) Географските термини, които не са част от географското име, се превеждат според правилата на езика, избран за превод, по следния начин:

Нос Емине - Cape Emine

Чл. 8. Транслитерацията на съставни имена се съобразява с правилата на българския правопис по следния начин:

Златни пясъци - Zlatni рyasatsi

Горна Оряховица - Gorna Oryahovitsa

Чл. 9. (1) Имената на исторически личности и географските имена от съвременни чужди книжовни езици, които използват версия на латинската азбука, се изписват в оригиналния им вид.

(2) Имената на исторически личности и географските имена от съвременни чужди книжовни езици, които не използват версия на латинската азбука, се изписват съгласно системата за транслитерация на съответния език.

КОМЕНТАР

След прочит на правилата се вижда, че чл. 5. ал. 1 е абсолютно безсмислена - някаква форма на пълнеж. Според точките в нея "дж" се изписва като "dzh". След справка в таблицата се вижда, че "д" е "d", а "ж" е "zh" и това не е изключение от правилата. Положението е същото и за останалите точки от чл. 5. ал. 1.

Интерес представлява чл. 5. ал. 2, която казва, че "ия" в края на думата се изписва и предава чрез "ia". Или с други думи "я" на края на думата и след "и" се предава чрез "a", а не чрез "ya" както е в таблицата. Което значи, че София - Sofia, но Шияково - Shiyakovo. Друг пример с лични имена Мария - Maria, но Марияна - Mariyana.

Другото изключение от правилата е чл. 6, който казва, че България се изписва като Bulgaria. Според табличката "ъ" се превежда към "a" и би трябвало да стане Balgaria. Но понеже традицията е (не само в български, но и в международен план) името ни да се изписва като Bulgaria, се налага това изключение от правилата.

Както се вижда правилата за транслитерация са простички, като има само две изключения, наложени от традицията, които не е трудно да бъдат програмирани. Страничката за транслитерация спазва тези две правила и правилно транслитерира "ия" в края на думата и "България".